статистика

Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух (НСМКАВ) на МОСВ се състои от 48 стационарни пункта, в т.ч. 9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции (АИС), 5 автоматични ДОАС системи (работещи на оптичен принцип), както и 4 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми - КФС “Рожен”, „Юндола”, „Витиня” и „Ст. Оряхово”.

Специфични атмосферни замърсители за първото тримесечие на 2026 г.: 
В някои части на територията на страната се контролират допълнителни атмосферни замърсители, които имат локално влияние върху качеството на атмосферния въздух.

Изпълнителната агенция по околна среда публикува резултатите от прилагането на методиката за определяне на превишенията на пределно допустимите стойности на фини прахови частици (ФПЧ₁₀), причинени от емисии на пустинен прах. Методиката е изготвена от Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) на основание на чл. 20 от Директива 2008/50/ЕО, която позволява да се определят зони и агломерации, в които превишенията на пределно допустимите стойности за определен замърсител се дължат на емисии от природни източници.

През 2024 г. емисиите на серни и азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, амоняк и фини прахови частици намаляват спрямо 2023 година. Емисиите на серни оксиди и въглероден диоксид са съответно 42 хил. тона и 32.8 млн. тона.

ИАОС публикува годишния статистически бюлетин за 2025 г., допълнен с информация за приноса на пустинния прах към нивата на ФПЧ10.

Той е структуриран като сравнителна таблица между различни пунктове за мониторинг.

Обхват на данните

Включени са данни за основните автоматични измервателни станции (АИС). Времевият обхват на данните е календарната 2025 година.

Измервани замърсители:

ИАОС публикува годишния статистически бюлетин за 2025 г., който обобщава данните от мониторинга на качеството на атмосферния въздух в България. 

Той е структуриран като сравнителна таблица между различни пунктове за мониторинг.

Обхват на данните

Включени са данни за основните автоматични измервателни станции (АИС). Времевият обхват на данните е календарната 2025 година.

Измервани замърсители:

Преходът към по-чист транспорт е сред ключовите политики на ЕС за намаляване на емисиите и модернизиране на мобилността. Насърчаването на пазара на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства е заложено в Директива 2009/33/ЕО. Впоследствие тя е изменена с Директива (ЕС) 2019/1161, с която се въвеждат минимални национални цели при възлагането на обществени поръчки за чисти превозни средства. Те са определени като минимален дял на такива превозни средства от общия брой обществени поръчки, възлагани от публични органи и някои оператори на обществен транспорт в държавите членки. 

Изданието съдържа данни за демографското и социално-икономическото състояние и околната среда на районите, областите и общините в Република България за 2024 г., като са подбрани едни от най-важните показатели за очертаване на профила и спецификата на областите, общините и териториалните единици за статистически цели.

Информацията е предназначена предимно за научни работници и специалисти в областта на регионалното развитие и планиране, но би могла да послужи и на по-широк кръг потребители.

Електронна версия на публикацията

Наличността на ДМА с екологично предназначение (по отчетна стойност) към 31.12.2024 г. е 11 896 млн. лв., при 11 483 млн. лв. към 31.12.2023 г., което е с 1.0% повече.
През 2024 г. най-голям дял имат активите за пречистване и отвеждане на отпадъчни води (34%), следвани от активите за третиране на отпадъци (33%) и за опазване на атмосферния въздух (27%). Спрямо 2023 г. делът на първата група намалява с 1 процентен пункт (от 35% на 34%), делът на втората нараства с 1 процентен пункт (от 32% на 33%), а третата остава без промяна (27%).

Наличност на дълготрайни материални активи с екологично предназначение по основни екологични направления - млн. Левове