Брой 629: Проучване на бъдещи сценарии за замърсяване на въздуха в Гърция разглежда въздействието върху здравето на застаряващото население. Строгите контролни мерки биха могли да намалят смъртността, свързана с озона, но рисковете за здравето от фините прахови частици биха могли да се увеличат със застаряването на населението.
Замърсяването на въздуха е сериозен проблем за околната среда и здравето в ЕС. ЕС е установил и наскоро преразгледал стандартите и политиката за качеството на атмосферния въздух, за да се справи с този проблем, като се основава на Плана за действие за нулево замърсяване. Планът за действие има за цел да намали замърсяването на въздуха, водата и почвата в Европа до нива, които вече не се считат за вредни за човешкото здраве и природните екосистеми и които спазват границите, с които нашата планета може да се справи. Една от шестте му основни цели е да се намалят с повече от 55 % въздействията върху здравето (преждевременни смъртни случаи) от замърсяването на въздуха до 2030 г. Планът за действие е част от Европейския зелен пакт, който поставя целта европейската икономика и общество да станат климатично неутрални до 2050 г.
Макар че основните емисии, свързани с изменението на климата, не винаги са същите като тези, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху здравето, те често имат едни и същи източници (например автомобилни отпадъчни газове, промишленост) като замърсителите на въздуха – и затова усилията за намаляване на парниковите газове често водят до подобряване на качеството на въздуха. Междувременно проучванията през последните две десетилетия показаха ясна връзка между излагането на въздушни замърсители – особено озон и прахови частици с диаметър по-малък от 2,5 μm (PM2,5) – и неблагоприятни последици за здравето в целия свят. Тези малки частици могат да проникнат в тъканите на дихателната система и да влязат в кръвообращението, като допринасят за респираторни инфекции, рак на белия дроб, хронична обструктивна белодробна болест, сърдечни заболявания, инсулти и диабет тип 2. Според глобални проучвания за здравната тежест на атмосферното замърсяване, около 4,5 милиона преждевременни смъртни случая годишно са били причинени от нивата на PM2,5 и озон в околната среда през 2019 г.
Ново проучване фокусира анализа на замърсяването на въздуха в световен мащаб и в рамките на ЕС върху една единствена страна – Гърция. Глобални проучвания показват, че здравните проблеми, дължащи се на замърсяването на въздуха в Гърция, се очаква да се увеличат значително до края на века при определени сценарии за емисиите и климата. Въпреки това липсват проучвания, които изрично да определят количествено бъдещите здравни проблеми, свързани със замърсяването на въздуха в страната, въпреки че тя е уязвима към тези въздействия поради своите социално-икономически характеристики. Проведеното в рамките на Гръцката национална изследователска мрежа за изменението на климата и неговите ефекти (CLIMPACT) проучване разглежда как здравните проблеми, свързани със замърсяването на въздуха, причинени от PM2,5 и озон, веричтно ще се развиват в Гърция през 21-ви век, като се вземат предвид бъдещото качество на въздуха и демографските промени.
Проучването се основава на методологията за оценка на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето, изложена в изследователската програма „Глобалното бреме на болестите“ (GBD). То оценява променящото се бреме за здравето от замърсяването на въздуха при различни бъдещи климатични сценарии (тъй като бъдещите емисии и качеството на въздуха са свързани с реакцията на климатичните промени). Изследването предоставя прогнози за смъртните случаи, свързани със замърсяването на въздуха при три бъдещи сценария:
- оптимистичен сценарий, при който се полагат сериозни усилия за намаляване на замърсяването на въздуха, за да се постигне целта за затопляне с 2,0 °C;
- „среден“ сценарий, с умерени екологични и социални предизвикателства и повишение на температурата с около 2,7 °C;
- песимистичен сценарий, с висок прираст на населението, съчетан с големи предизвикателства за смекчаване и адаптиране, високи емисии на парникови газове и значително затопляне от около 3,6 °C.
Резултатите показват, че макар да се очаква подобряване на качеството на въздуха в Гърция, се прогнозира увеличение на свръхсмъртността, свързана със замърсяването на въздуха, главно поради застаряването на населението. Всъщност смъртността, свързана с експозицията на PM2,5, която през 2000 г. е била около 7900 смъртни случая годишно, се увеличава при всички сценарии до 2090 г. с 1,7-2 пъти. Смъртността, свързана с експозицията на озон, междувременно се очаква да се увеличи с над 130 % до над 1000 смъртни случая годишно до 2090 г. — с изключение на оптимистичния сценарий, при който тя намалява до близо нула във всички региони на Гърция благодарение на строгите мерки за качеството на въздуха.
При всички сценарии основният фактор за повишената смъртност, свързана със замърсяването на въздуха, е застаряването на населението. Изследователите отбелязват, че средната възраст на гръцкото население през 2000 г. е била 42 години, като през 2090 г. тя ще се повиши до 54-57 години, а процентът на населението на възраст над 85 години ще се увеличи значително. Здравословните рискове от излагането на замърсяване на въздуха се увеличават с възрастта и макар че подобренията в качеството на въздуха при някои сценарии да имат известен ефект върху намаляването на свързаното с това здравно бреме, те не могат напълно да неутрализират ефекта от застаряването на населението.
Например епидемиологичните проучвания относно излагането на замърсяване на атмосферния въздух, замърсяването на въздуха в домакинствата от използването на твърди горива и пасивното тютюнопушене (както е подробно описано в „Глобалното бреме на заболяванията“, 2019 г.) показват, че свързаният с тях риск от сърдечни заболявания и инсулт е пропорционален на възрастта. Проучването показва и регионални различия, с поразителни данни за прекомерната смъртност в Атика и Централна Македония, където живее над половината от населението на Гърция. Атика обхваща метрополния район на Атина и има население от 3,75 милиона души, докато регионалната столица на Централна Македония, Солун, има население от близо 1,9 милиона души.
Например, най-голямото увеличение на смъртността, свързана с PM2,5, се наблюдава в Атика, където до 2090 г. се очакват 6000 смъртни случая годишно при оптимистичен сценарий. Това представлява увеличение с над 200 % в сравнение с 2000 г. Атика отбелязва и значително увеличение на смъртността, свързана с озон при средния и песимистичния сценарий, където смъртните случаи се увеличават с 160%–250%, както и в региона на Централна Македония (увеличение от 85–120%).
Резултатите подчертават необходимостта от демографски анализ както на национално, така и на регионално равнище при изготвянето на ефективна политика в областта на общественото здраве и качеството на въздуха, за да се контролира бъдещото въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето. Резултатите показват, че дори ако концентрациите на замърсители намалеят, преждевременните смъртни случаи, свързани с експозицията, ще продължат да нарастват в застаряващото население. Все пак строгите мерки за контрол на замърсяването биха могли да елиминират почти напълно смъртността, свързана с озона в приземния слой. Тези мерки, като част от интегрираните политики за здравеопазване и качество на въздуха, ще бъдат от жизненоважно значение за справянето с предизвикателствата на застаряването в Гърция.