Брой 630: За да се справим със замърсяването на въздуха в градовете, трябва да разберем източниците на вредните емисии. Нов модел, тестван във Варшава, може да помогне за по-доброто разграничаване между емисиите от трафика и от отоплението.
Качеството на въздуха в градовете е сериозен глобален проблем поради гъстотата на населението в районите с високо ниво на замърсяване. В рамките на ЕС замърсяването на атмосферния въздух остава основната екологична причина за преждевременна смърт, като допринася за около 400 000 смъртни случая годишно.
Според Европейската агенция за околната среда по-голямата част от градското население на ЕС е изложено на нива на прахови частици и азотни оксиди, които надвишават препоръчителните прагове. За да се справи с този неотложен проблем, ЕС има визия за нулево замърсяване до 2050 г. и политики за качеството на въздуха, заложени в законодателството — главно в Директивата за качеството на атмосферния въздух.
Точното отчитане на замърсяването на въздуха от различни източници е важно за ефективното смекчаване на проблема. В градовете, за да се отрази сложността на измерването на емисиите във времето и пространството, се наблюдава преход от традиционните мрежи за мониторинг към хибридни моделиращи системи, които оценяват както локалното, така и регионалното разпространение на замърсителите.
Изследователи във Варшава проучват въздействието на транспортния сектор в града върху качеството на въздуха. Те интегрират данни за емисиите от трафика, вторичното разпрашване от пътищата (когато частиците по пътищата се повдигат обратно във въздуха от трафика или вятъра) и отоплението на жилищата - основен източник на замърсяване на въздуха в Полша поради продължаващото използване на изкопаеми горива, включително въглища. Друг фактор, който разглеждат, е ефектът на „уличните каньони“, при който сградите от двете страни на улиците могат да създават местен микроклимат и да повлияят на движението на замърсителите.
Изследователите използват комбинация от утвърдени модели за замърсяване на въздуха, за да разграничат различните източници на замърсяване. За да изчислят химичните процеси във въздуха, те комбинират два модела - модела ATMO-Street ( за оценка на замърсяването на улично ниво, разработен в Белгия) и модела GEM-AQ (използван от канадската метеорологична служба).
Те сравняват резултатите от моделирането с данните от измерванията на девет станции за мониторинг в града. Осем от тях са станции за фоново наблюдение, които следят въздуха в райони, отдалечени от основните източници на трафик, за да предоставят обща картина за града и една станция за трафик, която следи директно замърсяването от транспорта на на улиците.
Проучването показва, че включването на ефектите на "улични каньони" и пътния прах значително подобрява моделирането на качеството на въздуха и помага да се направи разграничение между въздействието на емисиите от трафика и източниците на отопление. Изследователите установяват, че използването на модели, които изчисляват тези фактори, подобрява точността на мониторинга на праховите частици ФПЧ2,5 и ФПЧ10 съответно с 34% и 55%. Изследването разкрива, че трафикът допринася с 41% ФПЧ2,5 и 42% ФПЧ10 в трафик станцията, което представлява увеличение от 188% за ФПЧ2,5 и 63% за ФПЧ10 в сравнение с предишните моделиращи подходи. Проучването също така показва, че превозните средства допринасят с 84% от емисиите на NO2 в трафик станцията.
Въпреки че проучването има солидна техническа основа, изследователите ясно посочват, че заключенията им се основават на модели и че за тяхното потвърждаване е била на разположение само една станция за наблюдение на трафика. Остава възможност за проучване на други комбинации от модели и използване на разширяваща се мрежа от сензори. Въпреки това проучването представя силни аргументи в подкрепа на стратегиите за управление на градското замърсяване на въздуха, които отчитат ефекта на улични каньони и повторно разпрашване на прах от пътищата.
Преразгледаната Директива за качеството на атмосферния въздух изисква в градовете да бъдат изградени мрежи за мониторинг с високо качество. Те биха могли да се използват съвместно с моделите от настоящото изследване, за да се изяснят по-добре източниците на замърсяване и да се предприемат по-ефективни мерки за подобряване на качеството на въздуха на местно ниво. Количественото определяне на реалния принос на трафика за нивата на фини прахови частици и азотен диоксид е от особено значение за управлението на градската среда, най-вече в Централна и Източна Европа, където както транспортът, така и отоплението играят съществена роля.