Резюме:
Много европейски градове все още страдат от лошо качество на въздуха, като концентрациите на основните замърсители продължават да надвишават както насоките на СЗО от 2021 г., така и стандартите на ЕС. Това се отнася особено за фините прахови частици (ФПЧ 2.5) – основният замърсител, причиняващ по-голямата част от документираните случаи на преждевременна смърт и други неблагоприятни последици за здравето.
Въпреки че антропогенните емисии са водещ фактор и прилагането на законодателството за чист въздух несъмнено е подобрило ситуацията през годините, излагането на високо замърсяване остава проблематично и локализирано в специфични региони. Ключовият въпрос е да се определи в какъв мащаб трябва да се действа, за да се постигнат най-ефективно целите на Плана на ЕС за действие за нулево замърсяване.
В настоящия атлас е количествено определен пространственият (напр. градски, национален) и секторният (транспорт, отопление, селско стопанство и др.) принос към замърсяването на въздуха в 150 градски района в Европа. Направени са следните изводи:
- Местни действия: За много градове мерките на общинско ниво са ефективно средство за намаляване на нивата на ФПЧ 2.5, подобряване на здравето и ограничаване на икономическите разходи.
- Специфичен подход: Целевите сектори и мащабите за справяне със замърсяването са строго индивидуални за всеки град.
- Битово отопление: За повечето населени места допълнителните мерки в жилищния сектор на местно ниво (особено при изгарянето на биомаса) биха били изключително ефективни.
- Селско стопанство: В много случаи мерките в земеделието на национално или европейско ниво биха донесли ясни ползи за качеството на градския въздух.
- Тенденции (2019–2025 г.): Наблюдава се относителен ръст на градския принос, идващ основно от жилищния сектор (поради включването на кондензируеми частици), и спад в индустриалния компонент, дължащ се главно на общото намаляване на емисиите на серни оксиди.