Намаляването на замърсяването, в съответствие с плана за действие на ЕС за „Нулево замърсяване“, би могло да подобри психичното здраве в цяла Европа, според брифинг на ЕАОС, публикуван на 03.03.2026 г.. Публикацията обхваща връзките между замърсяването на въздуха, шума и химическото замърсяване с проблемите на психичното здраве, както и възможностите за действие – включително положителното въздействие на природни решения върху психичното благополучие.
В научните изследвания се появява значителна корелация между излагането на замърсяване (особено въздух, шум и химикали) и проблемите с психичното здраве, въпреки че са необходими повече изследвания за установяване на ясна причинно-следствена връзка. Разстройствата на психичното здраве произтичат от множество фактори (генетика, социални и икономически детерминанти, психологически фактори, начин на живот и др.), някои от които все още не са напълно изяснени. Замърсяването все по-често се изследва като един от тези допринасящи фактори.
Европа преживява значително увеличение на разпространението и заболеваемостта от психични разстройства през последните 25 години. Разстройствата на психичното здраве представляват шестия най-значим фактор за заболяваемост в ЕС през 2023 г. и са осмата най-честа причина за смърт
Замърсяване на въздуха:
- Замърсяването на атмосферния въздух по време на критични етапи от развитието на мозъка — например в утробата, детството и ранното юношество — се свързва със структурни и функционални промени в мозъка.
- Дългосрочното излагане на лошо качество на въздуха (главно PM2.5 и NO2) е свързано с повишено разпространение или риск от поява на нова депресия.
- Краткосрочните пикове на експозиция са свързани с влошаване на симптомите на шизофрения.
Шум в околната среда:
- Увеличаването на шума от пътния трафик е свързано с лек ръст на риска от депресия (3%) и тревожност (2%).
- Излагането на шум в околната среда се свързва с по-високо разпространение на поведенчески проблеми при децата; това от своя страна засяга тяхното психично благополучие.
- Налице е значително увеличение от 2,2% на нивата на самоубийствата на всеки 10 dB увеличение на шума от железопътния транспорт.
- Мета-анализ установи 12% увеличение на риска от депресия на всеки 10 dB Lden увеличение на шума от самолети.
Химикали:
- Пренаталното излагане или излагането в детството на олово (Pb) се свързва както с депресия, така и с шизофрения.
- Излагането на вторичен тютюнев дим постоянно се свързва с депресия и шизофрения, особено при уязвими групи като деца и бременни жени.
- Проучвания установяват връзка между пренаталното излагане на Бисфенол А (BPA) и депресията, както и тревожността в детството.
Възможности за действие
Въпреки че са необходими допълнителни изследвания за изясняване на причинно-следствената връзка, съществуващите доказателства засилват аргументите за пълно прилагане на законодателството на ЕС и по-нататъшно намаляване на излагането на замърсяване.
Констатациите потвърждават значението на подхода One Health, който признава взаимосвързаността на здравето на хората, животните и околната среда. Това не се отнася само до намаляване на замърсяването. Решенията, базирани на природата, всъщност могат да се използват за насърчаване на психичното здраве, физическата активност и социалното сближаване чрез достъп до зелени и сини пространства (дейности във или около вода). През последните десетилетия са разработени терапевтични подходи, базирани на природата: градинарство, упражнения сред природата и „горски бани“, за които е доказано, че имат благоприятен ефект върху психичното здраве.
Изпълнението на целите на Плана за действие на ЕС за нулево замърсяване чрез намаляване на замърсяването и разширяване на достъпа до природата би могло да допринесе за подобряване на психичното благополучие на милиони европейци.