Дата на откриване: 09.03.2026 г. | Дата на приключване: 08.04.2026 г.
Разработването на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г. (НКРПР) е одобрено с решение на Съвета за развитие от 2024 г.
Концепцията определя дългосрочната рамка за териториалното развитие на България и осигурява приемственост и надграждане спрямо Националната концепция за пространствено развитие 2013–2025 г. Тя се разработва в контекст на задълбочаващи се демографски предизвикателства, устойчиви регионални дисбаланси, ускорен зелен и цифров преход в Европейския съюз и необходимост от по-силна териториална координация на секторните политики. Териториалният обхват на НКРПР 2026-2040 включва територията на цялата страна.
Върху детайлно разработена аналитична основа НКРПР формулира следната визия за регионално и пространствено развитие на Република България до 2040 г.: „Българските региони развиват устойчив капацитет и конкурентоспособност в динамична среда, с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани. Столичният регион се утвърждава като водещ център в Югоизточна Европа, а останалите региони се доближават до европейските стандарти. Националните ресурси са опазени чрез устойчиво управление, съхранена е регионалната идентичност, а социално-икономическите и териториални дисбаланси са значително намалени.“ Тази визия за развитие поставя акцент върху качеството на живот във всички части на страната, възможностите за достъп до услуги и инфраструктура, устойчивото използване на природния капитал и опазването на културното наследство.
В рамките на НКРПР, основен приоритет е провеждането на целенасочени политики за ограничаване на регионалните дисбаланси и за постигане на по-балансирано териториално развитие. Отчита се процесът на реализация на промяната в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, който се очаква да завърши в началото на 2027 г., така че предложените териториални модели, приоритети и индикатори да бъдат съвместими с новата конфигурация на регионите за планиране от ниво 2 и да осигуряват стабилна основа за бъдещите регионални стратегии и програми. Стратегическата част на НКРПР е изградена около ясно формулирани четири стратегически цели: Териториално сближаване, Икономическо сближаване, Социално сближаване и растеж и Екологична устойчивост. Към всяка стратегическа цел са дефинирани определен брой приоритети.
В документа е разработена система от индикатори за мониторинг – демографски, социално-икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени – която позволява проследяване на напредъка към целите до 2030 и 2040 г. и своевременни корекции и актуализации.
Качество на атмосферния въздух в проекта на НКРПР
Секторни политики с въздействие върху националното пространство, свързани с КАВ:
Екологична политика - Чист въздух и шумова защита
Замърсяването на въздуха е сериозен проблем в много български градове, особено през зимните месеци. За справяне с този проблем ще бъдат въведени:
- Зелени филтри – чрез засаждане на растителност в индустриални и урбанизирани райони;
- Ограничаване на трафика чрез зони с ниски емисии, стимули за електромобили и обществен транспорт;
- Мрежа от сензори за мониторинг на замърсяването и шумовите нива, достъпна в реално време за гражданите.
Целта е не просто ограничаване на емисиите, а подобряване на качеството на живот и превенция на хронични заболявания, свързани с мръсния въздух.
Транспортна политика - Градска мобилност
Развитието на устойчиви форми на градска мобилност заема централно място в транспортната политика. Все по-голямо внимание ще се обръща на алтернативни средства за придвижване – трамваи, велосипедни алеи, електрически скутери, споделени превозни средства и пешеходна инфраструктура. Целта е да се ограничи зависимостта от личния автомобил, да се намалят задръстванията и замърсяването на въздуха и да се създаде по-здравословна и устойчива градска среда. Екологичната мобилност ще се насърчава и чрез интеграция със системите на обществения транспорт, така че потребителите да имат гъвкав избор и удобен достъп до комбинирани решения за придвижване в рамките на един град. Такава трансформация ще изисква не само изграждане на физическа инфраструктура, но и промяна в културните нагласи и потребителското поведение.
Горскостопанска политика - Градски и крайградски гори
Развитието на градските и крайградските зелени пояси е в синхрон с политиките за зелена урбанизация и подобряване на качеството на живот. Тези зони ще изпълняват както екологични, така и социални функции – от филтриране на въздуха и шума, до предоставяне на рекреационна среда за гражданите. Прилагането на „градско залесяване“ ще има положителен ефект върху микроклимата и ще намали ефекта на т.нар. „градски топлинен остров“.
Територии в екологичен риск
Въпреки значителното подобряване на качествата на въздуха по показателя ФПЧ и съответствието с нормите на почти всички общини, трябва да продължи мониторинга на 28-те общини, включени в наказателната процедура на Европейската комисия за неспазване на нормите по показател ФПЧ: Пловдив, Монтана, Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Девня, Велико Търново, Горна Оряховица, Видин, Враца, Гълъбово, Димитровград, Добрич, Ловеч, Плевен, Пирдоп, Шумен, Кърджали, Несебър, Пазарджик, Сливен, Стара Загора, Хасково, Русе, Смолян, София и Перник. Особено внимание и действия трябва да бъдат насочени към община Пловдив, която продължава да не изпълнява изискванията за качество на атмосферния въздух.