Нова оценка на достъпа до зелени площи в градските райони подчертава необходимостта от завръщането на природата в европейските градове — ключово условие за устойчив градски живот.
Резултатите показват, че само малка част — по-малко от 15% от градското население в Европа — се възползва напълно от принципа за озеленяване „3-30-300“. Това е насока за градско озеленяване, която се използва широко от публичните власти и международните организации. Този принцип предвижда:
- 3 дървета, видими от всеки дом;
- 30% дървесна покривка във всеки квартал;
- Живот в радиус от 300 метра от висококачествена зелена площ.
Изследването, публикувано в Nature Communications, установява, че едва 13,5% от изследваното население живее в пълно съответствие с тези критерии, докато 21% пребивават в райони, които не отговарят на нито един от трите показателя.
Проучването е проведено от Европейската комисия в сътрудничество с Университета в Копенхаген, като са използвани сателитни изображения с висока разделителна способност и социоикономически данни. Констатациите разкриват и силно изразена „зелена пропаст“, при която по-богатите квартали се радват на значително по-високи нива на дървесна растителност и близост до природата в сравнение с районите с население с по-ниски доходи.
Принципът „3-30-300“
Градските зелени площи значително подобряват качеството на живот, като смекчават екологичните фактори като високи температури, топлинни острови, шумово замърсяване и лошо качество на въздуха, като същевременно насърчават здравето и социалното благополучие. Бързата урбанизация обаче често застрашава тези жизненоважни зони, задълбочавайки социално-икономическите различия в достъпа до градска зеленина.
Опирайки се на ангажимента на Европейския зелен пакт за зелен преход, ЕС активно насърчава градското озеленяване чрез ключови инициативи като Споразумението за зелени градове (Green City Accord) и правно обвързващия Регламент за възстановяване на природата. Последният задължава градовете в ЕС да предотвратят загубата на зелени площи и дървесна покривка до 2030 г., като след това демонстрират непрекъснат растеж.
Паралелно с тези политически инициативи, правилото „3-30-300“ – предложено от Nature Based Solutions Institute – се утвърди като практически стандарт за градското лесовъдство. То се фокусира върху приноса на градската природа за здравето, благосъстоянието и адаптацията към изменението на климата.
Градското население е нараснало средно с 16% за периода 2010–2020 г., докато градовете са се разширили с 2,3%. Тъй като зелените градски площи и гъстотата на дървесната покривка са намалели съответно с 0,3% и 1,6%, усилията за прилагане на правилото „3-30-300“ стават още по-важни.
Зелената пропаст
Изпълнението на правилото „3-30-300“ варира значително в целия континент поради климатични и икономически фактори. В географско отношение най-високите нива на съответствие са съсредоточени в Скандинавия, Германия и Полша – по-конкретно в градове като Хелзинки (57%), Хамбург (55%) и Краков (47%). Обратно, южноевропейски градове като Атина (3,3%), Палермо (1,9%) и Кордоба (1,0%) показват значително по-ниско придържане към стандартите.
Изследването установява, че градовете с по-висок БВП на глава от населението обикновено осигуряват повече зелени площи. За градовете в категорията с най-нисък БВП средният дял на населението, изпълняващо правилото „3-30-300“, остава под 10%. В същото време градовете в категорията с най-висок БВП показват значително по-висока базова линия със средни стойности от около 15% до 20%, а най-добре представящите се сред тях надхвърлят 45% изпълнение.
Тези данни потвърждават съществуването на „зелена пропаст“, при която за най-богатите градове в Централна и Северна Европа е приблизително два пъти по-вероятно да отговорят на тези стандарти за озеленяване в сравнение с техните аналози с по-ниски доходи в Южна и Източна Европа. Освен това, детайлен анализ на данните за разполагаемия доход (с резолюция от 200 м до 1 км) разкрива ясна положителна корелация: в цяла Европа жителите на градовете с по-високи доходи са склонни да живеят в райони със значително по-голям достъп до зелени площи.