Стартира национален фотоконкурс с тема „Въздухът“, обявиха организаторите от лекарско сдружение „Въздух за здраве“, Нов български университет и Столична община на пресконференция в Клуба на фоторепортера днес. Целта на фотоконкурса е чрез силата на фотографията да се насочи вниманието към качеството на въздуха, който дишаме и неговото въздействие върху здравето. В конкурса могат да се включат както професионални, така и любители фотографи. Журито ще търси въздействащи снимки, които интерпретират темата за въздуха. Наградите са както парични (3000 лв.- 1500 лв. – 1000 лв.), така и предметни – карти за градския транспорт, участие в професионален уъркшоп „Фотографска работилница” на НБУ и др. Всички селектирани снимки ще станат част от изложба, експонирана през пролетта на 2026 г. в галерия на открито в София.
Повече за условията за участие можете да намерите на страницата на сдружение „Въздух за здраве“.
На пресконференцията бяха представени за първи път резултатите от международно проучване засягащо стресовите фактори на градската среда в София и свързаните с тях неравенства и влияние върху човешкото здраве. Изчисленията обхващат приблизителния брой случаи на заболявания и смъртност за една година (период 2018/2019 г.) в близо 5000 жилищни зони в София. Изследването показва, че излагането на средногодишни концентрации на замърсители над препоръчаните от СЗО стойности –5 μg/m³ за ФПЧ₂.₅ и 10 μg/m³ за NO₂ – е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, каза доц. Ангел Джамов от медицинския университет в Пловдив. Това представлява 10–20% от общата смъртност, като приносът на ФПЧ₂.₅ (фини прахови частици) е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови, дихателни и онкологични заболявания.
В софийските квартали със среден и висок социално-икономически статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид, а в зоните със среден и нисък статус има по-силен ефект от фини прахови частици, каза доц. Ангел Буров от УАСГ, София. Най-засегнати са централните части на столицата, както и нейните североизточни и северозападни части.
За разлика от досегашните проучвания, изследването представено от доц. Ангел Джамбов и доц. Ангел Буров използва по-прецизни и пространствени данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост и за да картографира тяхното разпределение на територията на София. Като други рискови фактори то е идентифицирало наднормения автомобилен шум; ефектът на градския топлинен остров през лятото и липсата на достатъчно зелени площи в радиус от 300 м от домовете на жителите. Инфографика на данните.
30 от общо 100 точки е оценката за качеството на въздуха в България, сочат резултатите от анкета проведена от студентската медия NewBlog 4U на Нов български университет с помощта на платформата kazva.bg. В нея са участвали малко повече от 350 респонденти, попитани през юли и август на 2025 г. От отговорите става ясно, че 88% от хората смятат, че въздухът е силно замърсен. 56% изпитват силна тревожност от това, а 73% съобщават за здравословни проблеми, предизвикани от замърсяването. Респондентите сочат за отговорни държавата (76%) и общините (68%). Над 81% от хората заявяват готовност да променят навиците си и отбелязват факта, че гражданската активност играе съществена роля.
Почти 90% от запитаните са убедени, че екстремните климатични явления са следствие на човешката дейност. Резултатите от анкетата представи д-р Евелина Андреева, директор „Стратегическо развитие“ РТЦ на НБУ и ръководител на студентската медия. Младите хора са по-склонни да бъдат част от промяната, показват резултатите от запитването.
Цялата анкета и неин анализ можете да видите тук: https://newblog4u.bg/wp-content/uploads/2025/10/nbu-anketa-vazduh_.pdf
От 1 декември 2025 г. Столична община отново ще въведе нискоемисионната зона (НЕЗ) за автомобили в централната градска част, като тази година нейният обхват се разширява. Мярката обяви Надежда Бобчева, заместник-кмет по екология на Столична община. В т.нар. малък ринг движението ще бъде ограничено за автомобили от първа и втора екогрупа, а в големия ринг – за превозни средства с първа екогрупа. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с азотни оксиди и фини прахови частици през зимните месеци, когато автомобилният трафик е по-интензивен, отбеляза Бобчева.
По време на пресконференцията тя отчете, че за втора поредна година качеството на атмосферния въздух в София отговаря на европейските и националните норми по показател фини прахови частици (ФПЧ10). Посочи, че постигнатите резултати потвърждават ефективността на приетите мерки, насочени към подобряване на качеството на живот в столицата. Бобчева подчерта, че освен ограниченията в транспорта, общината продължава с въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление и с програмата за безплатна подмяна на стари отоплителни уреди с по-екологични алтернативи. Паралелно се работи за разширяване на зелената система и подобряване на градската среда.
Продължава обновяването на градския транспорт с нови електрически, хибридни и газови превозни средства, каза още зам.-кметът по екология. Приоритет остава разширяването на метрото и изграждането на буферни паркинги по системата Park & Ride, както и развитието на велосипедната инфраструктура и зарядните станции за електромобили.
Председателят на сдружение „Въздух за здраве“ д-р Александър Симидчиев, подчерта че в борбата със замърсяването на въздуха е най-важно да се обединят силите на държавни и общински институции, НПО и научните среди.