Документът е приет с Решение № 442 на Министерския съвет от 2 юли 2025г.

Основна област:

Качество на атмосферния въздух

Резюме:

Актуализираната Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (2020 - 2030 г.), приета през юли 2025 г., продължава и надгражда основната рамка от политики за подобряване на качеството на атмосферния въздух в България. Програмата запазва целите за съответствие с пределно допустимите стойности на ЕС и ангажиментите за намаляване на емисиите на основни замърсители, сред които особено внимание има за фини прахови частици (ФПЧ2.5), азотни оксиди и неметанови летливи органични съединения.
Основните акценти в актуализацията включват:

• Новата съфинансирана с европейски средства програма „Околна среда“ 2021-2027 г., която подпомага подмяната на високоемисионни отоплителни уреди и други мерки за намаляване на замърсяването.
• Укрепване на законодателните мерки съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) с акцент върху контрол и санкции в зоните с ниски емисии.
• Потвърждаване на необходимостта от продължаване на мерки в битовото отопление, транспорта и селското стопанство.
• Подобрено мониториране и отчетност за състоянието на качеството на въздуха в страната.
• Потвърждаване на постигнатите подобрения в качеството на атмосферния въздух през последните години, но и изтъкване на необходимостта от по-нататъшни действия.

Актуализираната програма осигурява хармонизиран подход между националните и европейските политики за устойчиво намаляване на замърсяването на въздуха с цел опазване на здравето на населението и околната среда до 2030 г.

Връзка на документа с КАВ:

Мерките в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, които дават най-бърз ефект върху намаляване на концентрациите на PM2.5, включват:

• Въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в градски центрове, като София, където се ограничава движението на автомобили с високи емисии. Това обществено приемано и регламентирано ограничение веднага намалява замърсяването от транспорта.
• Подмяната на стари битови отоплителни уреди (печки и котли) на твърдо гориво с по-екологични и ефективни съоръжения, което значително намалява емисиите от битовото отопление, основен източник на PM2.5 през зимния сезон.
• Засилване на миенето и почистването на уличните платна за намаляване на повторното вливане на прах (ресуспензация) във въздуха, особено при сухи и безветрени условия.
• Строг контрол върху техническото състояние на моторните превозни средства и насърчаване на масово използване на нискоемисионен или електрически транспорт.

Тези мерки съчетават едновременно бързо постижими резултати и дългосрочен ефект по отношение на здравето на населението и подобряване на качеството на въздуха, като първите две са сред основните източници на бързо видимо редуциране на PM2.5 концентрациите в градската среда.
Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха адресира емисиите от селското стопанство и амоняка чрез редица мерки и политики, насочени към намаляване на емисиите от този сектор, който е основен източник на амоняк (около 90% от националните емисии).

Основните подходи включват:

• Прилагане на по-ефективни технологии и практики в животновъдството и растителното производство с цел намаляване на разлагането на органични торове и последващото отделяне на амоняк.
• Насърчаване на устойчиво земеделие и биологично производство, което е включено и в Програмата за развитие на селските райони, с акцент върху опазване на почвите и водите.
• Въвеждане на мерки за контрол на торенето и управление на животинските отпадъци, за да се намалят емисиите на амоняк и други замърсители.
• Инвестиции в модернизация на селскостопанските предприятия и инфраструктура с помощта на европейски и национални фондове.
• Проследяване и докладване на емисиите, както и превантивни действия съвместно с други национални политики и планове за опазване на околната среда и климатични промени.

Тези мерки имат за цел не само да намалят емисиите на амоняк и да подобрят качеството на атмосферния въздух, но и да осигурят устойчиво развитие на селското стопанство, което е ключово за националната икономика и околната среда.