Документът е приет с Решение № 504 на Министерския съвет от 21.07.2022 г.

Основна област:

Транспорт

Резюме:

Националният план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 г. на България е стратегически документ, одобрен през 2022 г., който съдържа цялостен пакет от мерки, цели и бюджети за насърчаване на комбинираните транспортни решения. Основните акценти са:

• Повишаване на конкурентоспособността на комбинирания транспорт, в сравнение с автомобилния товарен транспорт, чрез прехвърляне на товари към по-екологични и ефективни видове транспорт като железопътен, речен и морски транспорт.
• Изграждане и модернизация на интермодални терминали, включително такива в София, Северна България и потенциално във Видин, които да улеснят преноса между различните видове транспорт.
• Оптимизиране и развитие на инфраструктурата, свързваща железопътни линии, пристанища и пътни мрежи, за да се подпомогне гладкото изпълнение на комбинирания транспорт.
• Насърчаване на внедряването на по-устойчиви и по-нискоемисионни транспортни решения в логистичните и товарните операции.
• Включване на заинтересованите страни в процеса на изготвяне и прилагане на плана чрез анкетиране и консултации.
• Потенциална финансова подкрепа чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и европейски фондове.

Планът има за цел да подпомогне намаляването на негативни екологични ефекти и да подобри транспортната ефективност и екологична устойчивост до 2030 г. в съответствие със стратегическите цели на Европейския съюз за устойчив транспорт и намаляване на емисиите.

Връзка на документа с КАВ:

Националният план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 г. има положително въздействие върху качеството на атмосферния въздух чрез насърчаване на преноса на товари от автомобилния транспорт към по-екологични видове като железопътен, речен и морски транспорт. Това намалява емисиите на вредни вещества, включително фини прахови частици (PM2.5), азотни оксиди и други замърсители от тежкотоварния автомобилен транспорт, който е един от основните източници на замърсяване в градовете и по пътищата.
Планът предвижда изграждане и модернизация на интермодални терминали и логистични центрове, които улесняват комбинираният транспорт и намаляват необходимостта от дълги автомобилни превози. В резултат на това се намалява трафикът по пътищата, а с него и емисиите, вредни за въздуха и здравето на хората.
Съгласно екологичната оценка, планът не се очаква да има значителни отрицателни въздействия върху околната среда и по-специално върху качеството на въздуха, като напротив, създава предпоставки за подобрение чрез оптимизиране на транспортните потоци и преместване към по-устойчиви транспортни решения.
Националният план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 г. допринася за подобряване на качеството на атмосферния въздух, намаляване на емисиите и създаване на по-чиста и по-здрава среда за живот в България.
Мерките за интермодални терминали, които най-силно влияят на нивата на фини прахови частици (ФПЧ), са:

• Изграждане и модернизация на висококачествени и оперативно съвместими железопътни системи, което води до прехвърляне на товарните превози от автомобилен към железопътен транспорт. Това значително намалява източниците на ФПЧ, свързани с автомобилния товарен транспорт.
• Интермодални връзки между железопътен, речен и морски транспорт, които оптимизират логистиката и намаляват необходимостта от дълги товарни пътни превози, а с това и емисиите на замърсители.
• Внедряване на нискоемисионни технологии и оборудване на терминалите, включително електрификация, автоматизация и използване на възобновяема енергия за тяхната работа.
• Подобряване на инфраструктурата и опазване на околната среда чрез въвеждане на мерки за ограничаване на шумовото и въздушното замърсяване около терминалите.
• Насърчаване на интегрирани логистични решения с минимален екологичен отпечатък, които подпомагат устойчивия градски и регионален транспорт.

Тези мерки оформят цялостна система, която директно намалява замърсяването на въздуха, включително нивата на ФПЧ, чрез намаляване на транспорта с високи емисии и оптимизиране на товарните потоци.

Подобряването на довеждащата железопътна (ЖП) инфраструктура води до по-чист въздух поради няколко ключови причини:

• Железопътният транспорт отделя значително по-малко вредни емисии, включително фини прахови частици (ФПЧ) и въглероден диоксид, в сравнение с автомобилния и въздушния транспорт, което директно намалява замърсяването на въздуха.
• Подобрена железопътна инфраструктура стимулира преноса на товари към железопътен транспорт вместо автомобилен, което намалява трафика на тежкотоварни камиони по пътищата и съответно намалява емисиите от изкопаеми горива.
• Електрификацията на ЖП линиите значително намалява нуждата от горене на изкопаеми горива за превоз, като по този начин се ограничават емисиите на азотни оксиди, прахови частици и други замърсители.
• Добре поддържаната и зелена инфраструктура около железопътните линии (сервитутна зона с насаждения) помага за улавяне и намаляване на праховите частици и други замърсители.
• Железопътният транспорт е по-енергийно ефективен и изисква по-малко гориво за превоз на единица товар или пътник, което намалява общия екологичен отпечатък.

В заключение, инвестициите за модернизация и разширяване на железопътната инфраструктура имат пряк екологичен ефект чрез намаляване на емисиите на замърсители, подобряване на въздуха и подпомагане на устойчивото развитие.