Документът е приет със Заповед РД09-806 от 25.07.2024 г. на министъра на земеделието, храните и горите и Заповед РД-620 от 10.07.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

Основна област:

Земеделие

Резюме:

Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в България е разработена в изпълнение на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати. Тя е задължителна за земеделските стопани, които работят в определени нитратно уязвими зони (НУЗ) — райони, където водите са замърсени или застрашени от нитрати, поради пропускане или оттичане от земеделски дейности.
Основните мерки включват:

• Ограничения за внасяне на азотсъдържащи торове през определени периоди през зимата, за да се намали измиването на нитрати в подпочвените и повърхностните води.
• Задължително съхранение на оборски тор в специални съоръжения, за да се предотврати замърсяването на почвата и водата.
• Равномерно разпределяне на торовете с помощта на специализирана техника и заораване на органичните торове непосредствено след разпръскване.
• Забрана за внасяне на пресен оборски тор и изискване за неговата компостиране или съхранение минимум няколко месеца преди употреба.
• Проследяване и контрол на изпълнението на мерките от компетентните институции.

Програмата е насочена към ограничаване на опасността от нитратно замърсяване на водните ресурси и осигуряване на устойчиво развитие на земеделието с минимален риск за околната среда и здравето на населението. Програмата се прилага за период от 2024 до 2027 г., като, при необходимост, са предвидени допълнителни мерки.
Този регулаторен пакет от мерки е в съответствие с изискванията на Европейската директива за нитратите, с цел намаляване на замърсяването и опазване на водите, почвите и екосистемите.

Връзка на документа с КАВ:

Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници има косвена, но важна връзка с качеството на атмосферния въздух. Основният фокус на програмата е защита на водните ресурси от замърсяване с нитрати, които произтичат от употребата на азотни торове и животински отпадъци в земеделието.
Връзката с качеството на въздуха се осъществява чрез:

• Намаляване на азотните емисии под формата на амоняк, който се отделя при неправилно третиране и съхранение на торове и оборски тор и е важен източник на вторични фини прахови частици (PM2.5) във въздуха.
• Подобряване на почвеното управление и намаляване на изпаренията на нитрати и амоняк, които участват във формирането на атмосферни замърсители.
• Насърчаване на устойчиви земеделски практики, които намаляват прекомерната употреба на минерални торове и органични отпадъци, като по този начин ограничават емисиите на прахови частици и други замърсители в атмосферата.
• Косвеното въздействие върху намаляване на смога и подобряване на въздуха в селски и близки до земеделски райони, което допринася за здравето на населението.

Програмата допринася за подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез контрол на емисиите на азотни съединения и други замърсители, свързани със селското стопанство, които имат ефект върху формирането на ФПЧ и други вредни частици.
Намалението на нитратите във водите влияе косвено, но значително върху нивата на фини прахови частици (ПЧ2.5) в атмосферния въздух. Това се дължи основно на връзката между нитратите и емисиите на азотни съединения, които участват във формирането на вторични ПЧ2.5 частици.
Няма директни и конкретни количествени данни, които да посочват точния процент принос на нитратите от замърсяване на водите към общите нива на фини прахови частици (ПЧ2.5) в атмосферата. Въпреки това е научно установено, че нитратите и амонякът от земеделските източници участват като прекурсори в образуването на вторични ПЧ2.5 частици в атмосферата. По този начин качеството на водите, замърсени с нитрати, индиректно корелира с нива на въздушните замърсители чрез биогеохимични цикли.
Намаляването на нитратите във водите води до ограничаване на емисиите на газообразни азотни съединения (като амоняк), които реагират в атмосферата и формират значителна част от вторичните ПЧ2.5. Този процес е част от по-широка екосистемна зависимост, при която подобренията в селското стопанство и водите допринасят за намаляване на замърсяването на въздуха.
Основни причини за това влияние са:

• Нитратите и амонякът от земеделските източници, след като попаднат във водната среда, могат да участват в химични процеси в атмосферата, които водят до образуване на фини прахови частици.
• Намаляването на нитратите във водите допринася за намаляване на азотните емисии във въздуха, което директно намалява концентрациите на ПЧ2.5.
• Качеството на водите и почвите оказва влияние върху емисиите на газообразни замърсители, включително амоняк, който е ключов прекурсор на ПЧ2.5, особено във водните и околните среди.

В някои доклади за страни-членки на ЕС се отчита, че подобренията в управлението на азотните съединения и намаляването на нитратите водят до измеримо понижение на ПЧ2.5 емисиите и подобрено качество на атмосферния въздух.