Днес Комисията реши да предяви иск срещу България, Литва, Португалия и Швеция пред Съда на Европейския съюз за неспазване на ангажиментите им за намаляване на емисиите на няколко вида замърсители на въздуха, както се изисква в Директивата за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители (Директива (ЕС) 2016/2284), известна като „Директивата за НТЕ“.

В Директивата за НТЕ се определят национални задължения за намаляване на емисиите на няколко замърсителя, които всяка държава членка трябва да изпълнява всяка година през периода от 2020 г до 2029 г., и амбиция за по-големи намаления от 2030 г. нататък. От държавите членки също така се изисква да създадат и актуализират национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ), за да покажат как ще бъдат изпълнени тези задължения за намаляване. България, Португалия и Швеция не са изпълнили ангажимента си за намаляване на емисиите на амоняк (NH3), а Литва — на азотни оксиди (NOx) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС).

През януари 2023 г. въз основа на анализа на НПКЗВ и националните инвентаризации на емисиите, представени през 2022 г. и обхващащи данни до 2020 г., Комисията изпрати официални уведомителни писма на четиринадесет държави членки, които не са изпълнили ангажиментите си за намаляване на емисиите за 2020 г. Амонякът е замърсителят, по отношение на който повечето държави членки не са изпълнили задълженията си.

След анализа на националните инвентаризации на емисиите, представени през 2023 г. и обхващащи данни до 2021 г., заедно с допълнителна информация, докладвана от държавите членки (като например прогнози за емисиите за 2025 г. и 2030 г., актуализирани НПКЗВ и актуализирани политики и мерки, когато е приложимо), през ноември 2023 г. Комисията изпрати мотивирани становища на девет от тези четиринадесет държави членки.

Последните инвентаризации на емисиите, представени от държавите членки през 2025 г. и отразяващи данни за емисиите до 2023 г., показват системни пропуски при изпълнението на ангажиментите за намаляване на емисиите за някои държави членки. Комисията смята, че досегашните усилия на органите са недостатъчни за изпълнение на ангажиментите им за намаляване на емисиите съгласно Директивата за НТЕ, и поради това реши да предяви иск срещу България, Литва, Португалия и Швеция пред Съда на Европейския съюз. Комисията ще продължи да наблюдава емисиите на замърсители на въздуха във всички държави членки и ще вземе решение за по-нататъшни действия, когато това е оправдано.

Контекст

Разходите от замърсяването на въздуха във връзка с човешкото здраве и икономическите дейности в ЕС са между 330 и 940 милиарда евро годишно, включително загубените работни дни, разходите за здравеопазване, загубата на реколта и щетите по сградите, докато всички мерки в ЕС за подобряване на качеството на въздуха се оценяват на общо 70—80 милиарда евро годишно. Нарастващото търсене на по-малко замърсяващи продукти и услуги води до значителни възможности за развиване на стопанска дейност, като вече мобилизира дружествата в ЕС към новаторски решения. Освен опазването на околната среда, предприемането на действия по отношение на замърсяването означава и по-голяма солидарност между поколенията.

Директивата за НТЕ допринася за постигането на целите за 2030 г. по отношение на замърсяването на въздуха, заложени в плана за действие за нулево замърсяване. Тя е насочена към пет замърсителя на въздуха, които оказват значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда — серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), амоняк (NH3) и фини прахови частици (ПЧ2,5). Директивата влезе в сила през 2016 г. и с нея се определят национални задължения за намаляване на емисиите на замърсители, изразени като процент от емисиите на всеки замърсител през базисната 2005 година. Тези задължения се прилагат от 2020 г. насам, като данни за емисиите бяха докладвани за първи път през 2022 г.